Безсилието на премълчаните думи
Или по какъв начин остарелият модел „ по- добре да премълча ” предизвиква катастрофи в общуването.
Думите са мощ, най- огромната мощ. Чрез тях се поддържа целеустремен, прочувствено оцветен, директен или индиректен контакт сред хората. С помощта на езика, словото, думите, ние, хората поддържаме връзка, сътворяваме връзки на всички равнища, влюбваме се, разделяме се. Цялата ни обществена активност е обвързана с общуването. А то, общуването е най- огромната привилегия, дадена на нас, човеците.
Често обаче попадаме в клопката на старите модели „ да премълча е най- добре ” и го вършим от боязън да не би да останем неразбрани, от опасения дали не сме прекомерно открити, да не би да станем прекомерно уязвими за другия, за другите…
Когато прикриваме и оставяме другия да се досеща какво мислим, правим едно от най- огромните прочувствени закононарушения, по отношение на другия. Така го трансформираме в пленник на догадки, отрицателни мисли, на имагинерни показа. Заключваме го в клопката на личното си отвращение или неумение да показваме страстите си, да дадем противоположната връзка, която другият, с който поддържаме връзка заслужава.
Премълчаването, прикриването на това, което мислим, усещаме, усещаме, често се трансформира в разлъка. Която пък се претърпява в черно, съпроводена от отрицателни страсти и усеща. Нека погледнем към интимните взаимоотношения. Там най- блестящо е изразена следната схема- недостиг на другарство и обилност от премълчани думи.
Жената изоставя мъжа не тъй като е недоволна от това, което той й обезпечава, а тъй като се усеща прочувствено неудовлетворена. Жената по принцип има потребност от обич, сантименталност и най- към този момент от другарство. И когато сътрудникът й избира да премълчи възприятията си, възхищението си към нея, жената бяга под паника. Понесла мисловния ковчег, построен на догадки от неизреченото. Така тя натрупа яд, експанзия, обезсърчение, прави неправилни заключения, поради неналичието на другарство, съответно другарство.
Мъжът носи дълбоко в себе си генетичен закон да бъде самоуверен и да не демонстрира уязвимост, да премълчи, да не се разкрива. Мъжът по природа е недоверчив, надъхан за съревнование, овладян, постоянно нащрек, отшелник, който крие възприятията си, с цел да е в положение да владее ситуацията. Защото мъжете считат, че изявата на усеща и това, което мислят е равнозначна на загуба на надзор. Обществените условности укрепват този вид държание при мъжете с поучения от рода на: „ хвани се като мъж “, „ я гледай по-смело “, „ мъжете в никакъв случай не плачат “, „ мъжете не приказват ”.
Жената пък е генетично програмирана да бъде открита, доверчива, подготвена да сътрудничи, да разкрива възприятията си, да задава въпроси, да дава отговори. Същото чака и от своя сътрудник. И когато има тотално разминаване в упованието, се стига до спорове, в които всеки е обезпокоен и комплициран от реакцията на другия.
И дано не звуча сексистки, тъй като в актуалния свят има и дами, на които им е мъчно да употребяват силата на думите, нямат умеенето да заявят мнението си. Но то е подбудено по- скоро от боязън, че ще бъдат смешни и жалки в очите на другите. И избират да премълчат, а не да изразят страстите си, възприятията си, упованията си, мнението си.
Ако още от на следващия ден стартираме крачка по крачка да променяме остарелия модел „ по- добре да премълча ” и го обърнем в „ споделям ”, по този начин елементарно ще повишим оценката за себе си, по- лесно ще можем да заявим себе си като неповторима персона, по- елементарно ще живеем и сигурно ще станем и по- щастливи.
И не е мъчно да намериш метод и да дадеш противоположна връзка на индивида, с който общуваш. Това се отнася и за обществените контакти, за фамилията, за работа, за приятелите… Когато харесваш или не харесваш обещано държание или постъпка, да го заявиш; когато си удивен или отчаян, да го споделиш; когато обичаш, да кажеш „ Обичам те ”.
Когато водиш диалог с някой да отговориш достоверно, в случай че това ти носи положителни прекарвания. Ако ли не, да заявиш, че не желаеш повече разговор.
Чрез умеенето да използваш силата на думите и по този метод да общуваш, се формира визия както за личната ценност, по този начин и за полезността на другите; реализира се някаква истина или лъжа за себе си. В този развой се употребяват разнообразни психични механизми и средства – дава и се получава информация, обменят се отзиви и вършат тълкования, демонстрира се толерантност или скандалност, реализира се положително самочувствие, че си съумял да се заявиш. И по този начин се ускорява устрема към самопознание, самоизява, и предпочитание да се поставиш на мястото на другия.
Тук ще изтъквам професор Румен Стаматов, който споделя, че „ Общуването е Съ- присъединяване в живота на другия ” . Да общуваш, да дадеш противоположна връзка, да заявиш позиция, да застанеш зад думите си в действителност е грижа и отговорност към другия, ангажираш се с неговата неповторимост. Ето в това се крие силата на думите.
А премълчаното… то просто няма мощ. То е израз не изтощение, на боязън и неумение да бъдеш съ-участник в живота на другия! И най- значимото с безсилието на премълчаното поемаш риска да останеш неразбираем, нежелателен и самичък.
Инфо: https://psiholozi.com
